Историята за Бъдни вечер

Историята за Бъдни вечер в традиции, обичаи и позабравени ритуали…

Бъдни вечер е един от най-важните празници за християнското семейство, посветен на дома и огнището той също е празник и за умрелите предци-родственици, които се считат за част от семейството.

24 Декември е денят познат като Бъдни вечер, но не навсякъде празникът е наричан така… В различните краища на страната народът ни го нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Неядка, а в Северозападна България – Крачун. Самото название на Рождественската нощ – Коледа няма християнски произход… В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.

Добре известно е, че Коледният пост продължава 40 дена – от 15 ноември до 24 декември включително. В последните пет дена обаче постът следва да е изключително строг и да се състои предимно от хляб и вода. Причината е, че според вярването Света Богородица започва родилните си мъки пет дена преди Коледа и миряните следва да покажат съпричастност с Божията майка.

Традиции на Бъдни вечер

Подготовката за Бъдни вечер започва отрано, защото във всяка къща има много работа около предстоящия празник. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Той е от дъб, круша или бук и към него домът се отнася с много уважение и като към живо същество. Затова в бъдника се издълбава дупка, в която се сипва по малко сол, мед, вино, тамян и зехтин за берекет сякаш се храни дървото. Преди да се сложи в огъня се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или предкладник се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Стопанинът отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом“. После намества дръвчето в огъня и от там то остава да гори и тлее в камината цялата нощ и да поддържа огъня жив, за да гони злите духове от къщата.

Обичай е също така в горящия огън да се хвърлят зърна пшеница, царевица или боб и се смята, че ако изпукат, значи е на късмет. Пепелта от бъдника в никакъв случай не се изхвърля. Част от нея се разпръсква по нивите за плодородие (може и в градината), а част се пази в дома като амулет, който присъства на трапезата и на Коледа. По искрите от огъня през вечерта се гадее каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата по-тлъсти.

В желанието си да осигурят богата реколта, някои стопани са правили и „плашене“ на дръвчетата. Този ритуал е почти забравен, но в миналото е бил широко разпространен. За да осигури обилна реколта, преди да седне на трапезата, домакинът вади брадва и наужким заплашва някое плодово дръвче, че ще го отреже. Вярвало се, че така овошките и селскостопанските култури „ще се уплашат“ и през следващата година ще са далеч по-плодородни.

Празничната трапеза

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-стария мъж в семейството прекадява трапезата и всички помещения в къщата, кошарата и оборът. Вярва се, че тамянът пречиства и прогонва тъмните сили и лошата енерния.

Ястията следва да са нечетен брой – седем, девет или единадесет. В някои домове обаче е приемливо ястията да са дванадесет на брой, колкото са и месеците в годината. Това са свещени числа от древноюдейската Кабала. Гозбите са постни и масата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или с ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят тиквеник, зелник. Задължително се приготвят сарми, пълнени чушки и компот от сушени плодове. Ако искате да следвате дословно традициите, на масата трябва да има орехи, купичка сол, купичка мед и кана с червено вино, които никога да не остават празни.

Орехите заемат специално място в Бъднишките обреди. Орехът е свято дърво за българите от незапомнени времена. Той е символ на дълголетието, хармонията с Бог и природата, ядките и листата му се използват и за лекове, и за гадания. По тях се познава и каква ще е следващата година – ако ядките са бели и здрави, чака ни добра и здрава година. За особено голям късмет се смята, ако ядките са с две сърцевини в черупката.

Бобът и ошавът също носят своята важна символика. Изобилието от зрънцата на вкусния боб следва да донесе изобилие и в дома на домакините. В някои краища със същата идея се сервира жито или леща. Ошавът отново е възприеман като символ на богатството, плодородието и изобилието, затова трапезата на Бъдни вечер не може без него. Освен това храните, които набъбват – боб, леща, ошав, понякога и ориз – се асоциират с плодородието.

На масата се слага още чесън – гони злите духове и болестите, лук – колкото са люспите му, толкова да е и берекетът, мед – за да е сладък животът занапред, сол – защото там, където свършва солта, започват болестите. Сред другите традиционни рецепти са сарми, зелник, тиквеник, пълнени чушки.

Според езичните традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината се намазва с малко мед за да омилостивяване на злопаметния Коледо.

Особено внимание в този ден се отделя на приготвянето на хляба. Празничния хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. Една от традициите, които малцина вече спазват, е приготвянето на обредния хляб с „мълчана вода“. Тя трябва да се налее при пълно мълчание в бял съд от млада мома или в краен случай – млада булка, току-що задомена. През това време брашното се пресява през три сита и водата се прибавя към него, отново при пълно мълчание. В хляба се поставя сребърна пара или друг символ на берекета – шарено мънисто, бяло копче, дрянова клонка, орехче.

На трапезата питата се разчупва от най-възрастния на масатав семейството с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. Първото парче се нарича на Богородица. Ако в него се окаже парата, целият дом го чакат светли дни. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Смята се, че на когото се падне парата при разчупването на питата, него го чакат не само пари, но и късмет, сполука и всякакво друго богатство през идната година.

Едно време домакините са се надпреварвали и чия питка ще бъде най-изкусно и богато украсена. От тестото се е отделяло известно количество, от което са се оформяли разнообразни фигури – слънце, житни класове, кръстове. В миналото за най-голямо майсторство се е смятало питката да бъде украсена с детайли от селския живот – рало, сърп, кошара, бъчва, гроздове.

Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. От трапезата на Малка Коледа не се става, а ако се стане – трябва да се върви приведен. И всеки трябва да опита от всяко ястие на масата, за да е здрава и силна годината. Масата накрая се оставя неразтребена, за да се задържи късметът и богатството в къщата и за да се нахранят духовете на починалите роднини от Бъднишката трапеза. Обичаите повеляват и в края на вечерта всички да станат заедно от масата, за да е сплотено семейството.

Мръсни дни

Дванадесет мръсни дни започват от Коледа до Йордановден. Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 Декември до 6 Януари границата между земята и небето изчечва. Разделението между този и онзи свят временно се заличава. По време на поганските дни духовете на умрели идват в света на живите. Битува страхът, че някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си.

Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват и Мръсните дни.